Над главата ми се вихрят тръбни глухи звуци
караоке на горния етаж..
Между краката ми мяука котка, припява..
В главата ми летят гълъби, танцуват..
21 март 2011
Котката се завира в мен във формата на бъбрек
иска да се топли, доскуча и анатомията.
Пластичните истини за мен не важат
част от сърцето ми заскрежава Москва
и ми праща цветя и обитава хотелска стая.
Бадемовидни форми и хартиени планове ме занимават
заместват самотата ми с прах за пране...
Губя динамика и я печеля...
21 март 2011
5 април 2011 г.
Йонко
Очите ми са покрити с течно стъкло
а тялото ми от наши молекули
мили братя, нека заедно запеем
и се слеем..
Нека танцуваме и мечтаем заедно
така може някой да ни чуе и последва
Да се върнеш към топлата земя...
не е лесно..
да помиришеш пръстта и тревата
няма по блажена миризма
от миризмата на гора...
21 март 2011
а тялото ми от наши молекули
мили братя, нека заедно запеем
и се слеем..
Нека танцуваме и мечтаем заедно
така може някой да ни чуе и последва
Да се върнеш към топлата земя...
не е лесно..
да помиришеш пръстта и тревата
няма по блажена миризма
от миризмата на гора...
21 март 2011
20 септември 2010 г.
3
Пиша небивалици и си представям как подарявам щастие..
Искам да подарявам
винаги да раздавам топли кроасани с масло
и разтечени усмивки да витаят.
Само че все си забравям вълшебната пръчица и съм тъжна.
Искам си сълзата.
Да си поплувам в уханието и...
Искам да подарявам
винаги да раздавам топли кроасани с масло
и разтечени усмивки да витаят.
Само че все си забравям вълшебната пръчица и съм тъжна.
Искам си сълзата.
Да си поплувам в уханието и...
4
В момент на несръчност бишкота ме спъва и ме разплаква.
Проклетите охлювени шишета на виновни,
търкалят нищета и страх
и убиват микроскопични котенца останали без майка.
Тъжно ми е, плаче ми се само дето съм заобградена от ледовитости в прекалено голямо пространство..
Единствения проблем е, че не знам как се играе
забравих от консервите украсили врата ми,
пречещи ми да запея.
Демоните заобграждат, а ангелите само гледат
защото са прекалено добри...
Проклетите охлювени шишета на виновни,
търкалят нищета и страх
и убиват микроскопични котенца останали без майка.
Тъжно ми е, плаче ми се само дето съм заобградена от ледовитости в прекалено голямо пространство..
Единствения проблем е, че не знам как се играе
забравих от консервите украсили врата ми,
пречещи ми да запея.
Демоните заобграждат, а ангелите само гледат
защото са прекалено добри...
5
Обграждат ме най-различни цветове
не знам на кои да се доверя..
Не мога да видя аз какъв цвят съм
изобщо дишам ли,
май не мога много добре..
Вечностите понякога са прекалено много
прекалено различни за децата да решават сами...
не знам на кои да се доверя..
Не мога да видя аз какъв цвят съм
изобщо дишам ли,
май не мога много добре..
Вечностите понякога са прекалено много
прекалено различни за децата да решават сами...
20 април 2010 г.
Www times
В един момент обгръща ме и ме облизва вълна от огън
пламъци желания, малко нелогични
всичко е топка от мъх подкожни образувания
и мотаещи се странни създания в главата ми
подчинението липсва
двете ми страни взаимно се отричат
не се разбират
и изпадам в меко езеро на отпаднали мечти и нужди
трудно е когато трябва да се откажеш
искам да изляза да промуша света
разбъркан и смесен с развалени яйца и ядосани женски
от безпомощност заплаквам и отивам пак там
в мекичкото езерце винаги приветливо и чакащо ме да пропадна
да си помисля че съм влюбена.
....вече може да ме убие и превърне в нечия друга мечта....
20 апр 2010



14 април 2010 г.
Мизерийка батка..

Котешки косми върлуват
проспана плитка и спящо око
пишат под въздействието на звуци
подобия природни
усмирено тяло в капка
отвътре светещо сияещо
трептящите мисли образуват същества ненужни никому
копаещи собствените си гробове
а хората плачат и ги гледат през стъкло от коприна
как може да желаеш каквото и да е
как може да копнееш за каквоти и да било
как може да бъдеш на сън
насън и наяве
безмислени фрази
сладоледени мечти
под горещото слънце
пожелай си стомана...
12 апр 2010
Абонамент за:
Публикации (Atom)












