На среща с морето съм.
Пети януари е.
То ми говори толкова нежно и толкова срамежливо. Гладките звуци на вълните му целуват плахо ушите ми. Малко по малко успя да ме обсеби с любовните си плисъци. Влюбена съм. Иска ми се да съм една от неговите любовници - русалките. Искам да се гмурна в дълбоките му обятия които ледено ще обгърнат сребристата ми кожа и завинаги ще изчезна от човешки поглед. Ще останем само аз и морето в любовния си диалог, завинаги... И сега мога да усетя колко е ледено и как безмилистно ме обгръща.
В него летя. Страстно ме целува със смъртоностните си, но нежни устни. Милостиво е. Само гледайки ме в очите, ме заковава там, завинаги в мига. Готова съм напълно да му се отдам. Искам да вляза в него. Да плувам в зеленикавите води и да му се оставям да ме води накъдето поиска. Желаех го силно, но така и не успях. Беше прекалено студено и силно за слабото ми тяло. Ако бях влязла щях да изстина и розовините ми да посинеят. Може би наистина щях да се превърна в русалка, но се уплаших...
 Вдишах го за последно и си тръгнах. А то остана да ме чака.