5 януари 2012 г.



На среща с морето съм.
Пети януари е.
То ми говори толкова нежно и толкова срамежливо. Гладките звуци на вълните му целуват плахо ушите ми. Малко по малко успя да ме обсеби с любовните си плисъци. Влюбена съм. Иска ми се да съм една от неговите любовници - русалките. Искам да се гмурна в дълбоките му обятия които ледено ще обгърнат сребристата ми кожа и завинаги ще изчезна от човешки поглед. Ще останем само аз и морето в любовния си диалог, завинаги... И сега мога да усетя колко е ледено и как безмилистно ме обгръща.
В него летя. Страстно ме целува със смъртоностните си, но нежни устни. Милостиво е. Само гледайки ме в очите, ме заковава там, завинаги в мига. Готова съм напълно да му се отдам. Искам да вляза в него. Да плувам в зеленикавите води и да му се оставям да ме води накъдето поиска. Желаех го силно, но така и не успях. Беше прекалено студено и силно за слабото ми тяло. Ако бях влязла щях да изстина и розовините ми да посинеят. Може би наистина щях да се превърна в русалка, но се уплаших...
 Вдишах го за последно и си тръгнах. А то остана да ме чака.

22 май 2011 г.


Разтварям си главата, орехова черупка
изтича зеленикава блестяща течност и покапва.
Гладко стича се по пода превърнал се в огледало
поглеждам надолу и влизам нагоре...
кожата ми става още по-розова и избледнява.
Линиите ми изчезнаха, остана светлина
по-светла и от капка дъждовна вода...
Погледна ме после слънцето и рече:
нещо по-неопределено и от сън прекаран надалече.
Недочувам и подминавам, запомнила съм шума.
Почивам си и полягам в синя тъмнина...

22 май 2011

автопортрет

Ушите са прелюбодейци
очите са ми верни
устата ми е малка и мила
главата ми мечтае
а тялото ухае
бодрост и потта става цвете
ухание далеч, далече...
                                            22 май 2011



5 април 2011 г.

Йонко

Вълнисти снегове си проправят път през мозъчната ми дейност
бели хора танцуват с бели дрехи и ми прошерват
тайната на живота. Забравих я..
Сещам се понякога когато погледна през влака към лунния град
и лилавия граф ми маха от планините, ако имам късмет.
Избягах от ореховите завивки на любовника си, за да посетя дома...
Да видя детските си спомени и да ги целуна през заскрежено стълко.
Охраната ме усети и трябва много бързо да избягам иначе ще ме хване
и ще ме засрами, почти успя! Бягам!
21 дек 2010

Китай

Мислите ми се превръщат във китаец
той пътува по света, обикаля с колело
яде хляб и ябълки и се целува
само залеза го интересува
за изгрева няма време... жалко.
Жалък е и той защото е само една простичка мисъл...
21 дек 2010

Велики мои..




снимки