Вълнисти снегове си проправят път през мозъчната ми дейност
бели хора танцуват с бели дрехи и ми прошерват
тайната на живота. Забравих я..
Сещам се понякога когато погледна през влака към лунния град
и лилавия граф ми маха от планините, ако имам късмет.
Избягах от ореховите завивки на любовника си, за да посетя дома...
Да видя детските си спомени и да ги целуна през заскрежено стълко.
Охраната ме усети и трябва много бързо да избягам иначе ще ме хване
и ще ме засрами, почти успя! Бягам!
21 дек 2010
Няма коментари:
Публикуване на коментар