3

Пиша небивалици и си представям как подарявам щастие..
Искам да подарявам
винаги да раздавам топли кроасани с масло
и разтечени усмивки да витаят.
Само че все си забравям вълшебната пръчица и съм тъжна.
Искам си сълзата.
Да си поплувам в уханието и...

4

В момент на несръчност бишкота ме спъва и ме разплаква.
Проклетите охлювени шишета на виновни,
търкалят нищета и страх
и убиват микроскопични котенца останали без майка.
Тъжно ми е, плаче ми се само дето съм заобградена от ледовитости в прекалено голямо пространство..
Единствения проблем е, че не знам как се играе
забравих от консервите украсили врата ми,
пречещи ми да запея.
Демоните заобграждат, а ангелите само гледат
защото са прекалено добри...

5

Обграждат ме най-различни цветове
не знам на кои да се доверя..
Не мога да видя аз какъв цвят съм
изобщо дишам ли,
май не мога много добре..
Вечностите понякога са прекалено много
прекалено различни за децата да решават сами...