В момент на несръчност бишкота ме спъва и ме разплаква.
Проклетите охлювени шишета на виновни,
търкалят нищета и страх
и убиват микроскопични котенца останали без майка.
Тъжно ми е, плаче ми се само дето съм заобградена от ледовитости в прекалено голямо пространство..
Единствения проблем е, че не знам как се играе
забравих от консервите украсили врата ми,
пречещи ми да запея.
Демоните заобграждат, а ангелите само гледат
защото са прекалено добри...
Няма коментари:
Публикуване на коментар