Разтварям си главата, орехова черупка
изтича зеленикава блестяща течност и покапва.
Гладко стича се по пода превърнал се в огледало
поглеждам надолу и влизам нагоре...
кожата ми става още по-розова и избледнява.
Линиите ми изчезнаха, остана светлина
по-светла и от капка дъждовна вода...
Погледна ме после слънцето и рече:
нещо по-неопределено и от сън прекаран надалече.
Недочувам и подминавам, запомнила съм шума.
Почивам си и полягам в синя тъмнина...
22 май 2011
